ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА БЪЛГАРСКА ОФТАЛМОЛОГИЯ

Отворено писмо (№2) от екипа на МЦ"Фокус"

Уважаеми колеги радваме се, че през изминалата седмица получихме обратна връзка от вас. Благодарим за изразената подкрепа и за възникналите въпроси и представените аргументи по темата.

Искаме да изразим благодарност към новия председател на БДО д-р Илиян Шандурков за незабавната реакция и проведения разговор с д-р Мишев относно предстоящите преговори с БЛС и МЗ за промяна и допълнение на медицинския стандарт в офталмология (с оглед това, че към момента ВАС отмени действащия до момента стандарт по очни болести - повече информация тук) и произхождащите прегвори с БЛС и НЗОК относно НРД 2018.

Бихме искали да благодарим и на националния консултант Проф. Ива Петкова за включването в дискусията и представянето на нейната гледна точка и искрено се надяваме да постигнем конструктивен диалог.

След като ви ангажирахме с темата, ще запазим духа на открита кореспонденция и ще продължим да ви подканяме да споделите вашата визия за по-добро качество и условия на офталмологичната помощ в България.

Отгвор на Д-р Лукан Мишев

Уважаема Проф.Петкова,

По отношение на нормативната база - за Ваше сведение, в МЦ НЗОК не дава възможност за извършване на КП от всякакъв вид по рамков договор 2017г. и Наредба на МЗ за 2016г. Вече 2 години операциите за глаукома са Амбулаторна процедура и по данни на Здравна каса нито едно здравно заведение не е отчело КП 199 за долекуване след амбулаторна процедура N: 20, т.е. болният е изписан с подобрение, а не с усложнения. По отношение на желанието на някои колеги да наблюдават по-дълго време оперираните пациенти, НЗОК и сега дава тази възможност с КП 199, без да се ощетяват пациентите.

В този ред на мисли, предложението ви за “връщане” на Апр.20 в КП е в пряк конфликт както с възможноста на МЦ да осигурява оперативно лечение на глаукома (финансирано от НЗОК), така и правото на здравноосигурен пациент, избрал даден МЦ и съответно даден хирург, да се лекува според желанието си и НЗОК да заплати на МЦ за проведеното лечение.

Относно резултатите от антиглаукомната хирургия, проучвания от 5 години насам показват, че 50% от трабекулектомиите се компрометират напълно в рамките на 4-5 години, а още по-голям процент от тях още на 2-рата година имат нужда от добавяне на антиглаукомна медикация или допълнителна хирургична намеса, което не може да смятаме за успешно лечение. Съвременната хирургия на глаукома разполага със сериозен хирургичен арсенал от пенетриращи, непенетриращи, мини-инвазивни и имплант аугментирани подходи (ExPress, XEN45,Cypass, I-stent,T-flux, E-snoper, Hydrus, Starflo, Ologen). За съжаление у нас основно се прави трабекулектомия, независимо от високия процент усложнения.

От Доц. Мишева знам, че 1970-1980год. (миналия век) оперираните за глаукома болни са имали болничен престой 7 дни. Към това ли трябва да се стремим в 21 век и нима в България сме толкова изостанали в областта на глаукомната хирургия?

Не мога да се съглася с този довод, при положение ,че в изминалите години има български хирурзи, участващи в клиничните проучвания на най-новите антиглаукомни оперативни техники (Cypass: Проф.Гугучкова, Д-р Янчулев, Д-р Топов, Д-р Мишев; Starflo: Д-р Мишев, Доц.Мишева, Д-р А .Ангелов) ,проведоха се редица хирургии, излъчени на живо с демонстрация на Express (Д-р Трошев), XEN45 (Д-р Даскалов, Д-р Мишев), Транс-склерална циклофотокоагулация (Д-р Пройнова), има колеги на европейски и световни конгреси по глаукома с доклади, представящи офталмологията ни на това високо ниво. Тази миниинвазивна хирургия доведе до много нисък процент усложнения и бързото възстановяване на пациентите. Като страна от Европейския съюз е крайно време и хирургията ни при глаукома да бъде на адекватно ниво .

Относно “резистентноста” на НЗОК по въпроса с изпълнението на всички КП и в условията на МЦ, смятам, че е необходимо да им се разясни, че няма причина това да не се случва при положение, че медицинския стандарт по Офталмология го позволява и формалните изисквания като ниво на квалификация, материална база, изискване за престой (до 48 ч), квалификация и обем на персонал, на практика, са идентични за МЦ, СОБАЛ и болнично отделение.

По-специално моето внимание е насочено към КП № 135: ОПЕРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА РЕТИНА, СТЪКЛОВИДНО ТЯЛО И ТРАВМИ, ЗАСЯГАЩИ ЗАДНИЯ ОЧЕН СЕГМЕНТ

В медицинския стандарт е записано:

2.4.4. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) минимален обем дейност: минимум 500 операции годишно на 10 легла, като най-малко 50 % от операциите са с голям обем и сложност и/или с много голям обем и сложност (високоспециализирана хирургия);

Тук смятам, че наличието на количествен критерий води до възможност или необходимост за необоснована хоспитализация.

Нивото на компетентност се определя от квалификацията на персонала и наличието на необходимата високоспециализирана апаратура в дадена структура.

За да се въведе обективен качествен контрол специално за процедурите, изпълнявани по КП 135, предлагам да се въведе в стандарта задължителна видео регистрация на оперативната интервенция. Съществуването на видео запис на дадена операция би било полезно за обучение, би имало своя юридически смисъл (имайки предвид тежестта на тези манипулации, дълъг период на възстановяване, усложнения и често възникващите от това правни казуси), би оправдал съществуването и заплащането на тази КП от НЗОК и би могло да послужи като атестат за работата на даден хирург, когато е необходимо даден случай да бъде разглеждан от заинтересовани институции.

5.3.2. Оборудване на операционна зала за извършване на операции с много голям обем и сложност (високоспециализирана хирургия):

л) ендолазер за операции на ретината (препоръчително) - при наличие се осигурява високо качество на работа;

Тук “препоръчително” да бъде заменено със „задължително“, защото е несериозно да се твърди ,че е възможна адекватна витреоретинална намеса по повод отлепване на ретината, травма или диабетна ретинопатия без наличието на Ендолазер. Формулировката на текста в момента, означава, че нашият стандарт за дейност одобрява ниво на работа, различно от високо ….и то във витреоретиналната хирургия !?

В изминалата 2017г. НЗОК е заплатила около 2600 бр. КП135.

Броят на Витрео-ретиналните операции, извършени от мен в МЦ Фокус и МЦ Виста за 2017г. е между 180-200 бр. и всички тези процедури са изпълнени без заплащане от НЗОК.

За втори път задавам въпроса - кои (колко) са Витреалните хирурзи, съпоставено с броя на клиниките, отчели тази пътека 2600 пъти?

Така зададен, въпросът ми таргетира 1 820 000 лв. - сума, която е част от общия бюджет за Очни болести на НЗОК за 2017 г, в който влизат всички КП и АПр., които могат да бъдат изпълнени от СОБАЛ, МЦ, клиники и отделения в болници.

Смятам, че това е пример за дискриминативно отношение относно достъп до държавно публично финансиране (НЗОК) в ущърб на МЦ и в полза на СОБАЛ и болнични заведения, което е в разминаване с медицинския стандарт по офталмология. Той позволява тази дейност да се извършва в структури със съответно ниво на компетентност, а не даден статут – МЦ, СОБАЛ или отделение в болница. Не на последно място, така поставен, казусът накърнява правото на здравноосигурен пациент свободно да избере къде (при кого) да проведе лечението си и НЗОК да заплати за това.

Ако в преговорите с НЗОК бъде разяснена спецификата на генериране на тези разходи, предполагам, че, в унисон с желанието им, Министър Ананиев, подкрепен от Д-р Грозев (БЛС), ще намерят предложението Ви за възможност всички да изпълняват КП, за доста адекватно и дори биха доразвили смисъла му като цялостната Офталмологична грижа бъде изпълнявана в условията на МЦ. Така ще да може да се оптимизира генерирането на подобни разходи чрез въвеждане на качествени критерии за контрол, а не количествени, както досега.

С уважение Д-р Мишев